Сбъдна се реченото от православния старец Филофей. Пред очите ни окончателно падна Константинопол, а Москва стана Третия Рим.

Докато се обсъждаха тънкостите на автокефалните интриги на Порошенко, Филарет, Вартоломей и останалите религиозни дейци, ние някак си пропуснахме потресаващия и даже несъбиращия се в съзнанието ни факт - Русия наистина стана Третия Рим. Приблизително 500 години след като това е било предсказано от псковския старец Филофей. Историята и Бог умеят да чакат. «В Русия трябва да живееш дълго».

«Два Рима паднаха, Третият стои, а четвърти няма да има» - така са възприемали руските свидетели новата мисия на Русия след падането на Константинопол под труците. Под «Рим» се е разбирал не просто «геополитически хегемон», а Свещено Царство - православна империя, организирана по християнските закони и осъществяваща своята важна роля в спасението на човека наравно със свещенството и епископата. Държава, която вижда като своя главна цел съхраняването на Истината.

Но наистина ли е бил окончателно прав тогава псковския старец, който е писал на великия княз Василий Трети относно новото, височайшо предназначение на държавата му? От една страна - безусловно, защото Константинопол е оставал последната (ако не смятаме Московското царство) държавна твърдина на православието. Останалите източно-християнски земи са били поглътени от мюсюлманите и лишени от възможност открито да пазят своята вяра. Когато Цариград е паднал на православните християни не е останало собствено Царство, те са осиротели, лишили са се от своя «земен град», от защитника и покровителя. Даже и ако неговите граници и влияние са били много далече от някога огромните размери на Източната Римска Империя на Юстиниан и Феодосий.

Все пак покорените ромеи са могли, даже и с цената на много трудности и отстъпки, все пак да съхранят духовния си глава - Константинополския патриарх и църквата му. Парадокс, но факт: отдавна Цариград е станал Истанбул, Света София - джамия, а Константинополския патриархат е оставал да напомня за Втория Рим. Като лъч на учасваща звезда, летяща сред тъмните дебри на космоса. И в този смисъл Втория Рим все още е продължавал да присъства в православния свят. Само сянка, но все пак е присъствал.

И сега тази светлина угасна - продавайки своята каноничност за украински рушвети, Вартоломей извърши най-големия грях - призна разколниците и по такъв начин сам стана разколник. Решението на Синода на Руската Православна Църква с тъга призна факта, че Константинополския патриархат отпадна от православието - поради своите собствени действия.

И ето сега от Втория Рим не остана абсолютно нищо. Напълно. Патриархата падна така, както някога стените на Цариград. Само, че не с помоща на турските пушки, а с помоща на «магарето с торба злато» и вратите бяха отворени отвътре.

Най-ужасното е че сега този мъртвец се смята за жив и се държи като истинско зомби, което иска да яде, яде и яде - и иска да погълне Украйна, като направи от нея своя ставропигия («Папска област»).

И ето сега Русия вече е истинския Трети Рим, чието единство няма да бъде помрачено от никакви  «сенки от гробницата» на предишния Рим. Още повече, отпадането на Първия Рим го направи лют враг на православието, срещу което организираше кръстоносни походи, така и отпадането на Втория Рим (в лице на символическия остатък - Константинополския патриархат) го направи «хищен вълк», а не пастир.

Още до момента, когато се извърши «пълното падане на Константинопол», ехото от бъдещите събития е достигнало до слуха на най-чуствителните хора на Русия - поетитите:

Я говорила, что через два дня
Наступит лето, запушится тополь,
И это невозможно объяснять.
А он сказал, что пал Константинополь.
Я говорила: обступает жизнь,
Зеленый – здесь, и голубой – поодаль.
Я спрашивала: как теперь найтись?
А он сказал, что пал Константинополь.
Я била чашки – в стену, по одной.
Тяжелый ветер занавеской хлопал,
Я говорила: как нам быть с тобой?
А он сказал, что пал Константинополь.
И мы молчали. Тек дорог металл,
Омела обнимала старый тополь,
И на весеннем небе проступал
Упавший золотой Константинополь.

Това есенно стихотворение на Анна Долгарьова, военен журналист в Донбас, предсказва това, което се извърши не так късно - последния оплот на Втория Рим, неговата вярност към правата вяра, падна под натиска на «Мира Сего». Но «Какво да правим ние с теб?» -  това и така е ясно. Да бъдеш Трети Рим. Трети и последен. Защото «четвърти няма да има» - може да се каже, че така стареца Филофей недвусмислено е предсказал нашия апокалиптичен ядрен арсенал...

Григорий Игнатов

Източник:jpgazeta.ru