Царстването на Николай II е преминало в обстановка на нарастващо революционно движение и усложнена външнополитическа ситуация (Руско-японската война 1904-1905 г.; Кървавото възкресение; революцията от 1905-1907 г.; Първата световна война; Февруарската революция от 1917 г.).
Николай II (Николай Александрович Романов), по-големия син на император Александър III и императрица Мария Фьодоровна, се ражда на 18 май (6 май по стар стил) 1868 година в Царско село (сега град Пушкин, Пушкински район на Санкт-Петербург).
Веднага след рождението му Николай е бил зачислен в списъка на няколко гвардейски полкове и назначен за началник на 65-я пехотен московски полк. Детството на бъдещия цар преминава зад стените на Гатчинския дворец. Редовните домашни занимания на Николай са започнали, когато е бил на осем години.
През декември 1875 година той получава своето първо войнско звание - прапоршик, през 1880 година е повишен в чин подпоручик, след четири години става поручик. През 1884 година Николай постъпва на действителна военна служба; в юли месец 1887 година пристъпва към редовна военна служба в Преображенския полк и е бил повишен в щаб-капитан; през 1891 година Николай плучава звание капитан, а след една година - полковник.
За да се запознае с държавните дела от май месец 1889 година той започва да присъства на заседанията на Държавния Съвет и Комитета на министрите. През октомври месец 1890 година се отправя на пътешествие в Далечния Изток. За девет месеца Николай посещава Гърция, Египет, Индия, Китай, Япония.
През април 1894 година бъдещия император се сгодява с принцеса Алиса Дармщад-Хесенска, дъщеря на великия херцог на Хесен, внучка на английската кралица Виктория. След като приема православието тя приема името Александра Фьодоровна.
На 2 ноември (21 октомври по стар стил) 1894 година умира Александър III. Няколко часа преди да почине умиращия император задължава сина си да подпише Манифест за възкачването на трона.
Коронацията на Николай II се е състoяла на 26 май (14 май по стар стил) 1896 година. На 30 май (18 май по стар стил) 1896 година по време на празненствата по случай коронацията на Николай II в Москва на Ходинското поле заради огромното количество хора и тясното пространство загиват повече от хиляда човека.
Царстването на Николай II е преминало в обстановка на нарастващо революционно движение и усложнена външнополитическа ситуация (Руско-японската война 1904-1905 г.; Кървавото възкресение; революцията от 1905-1907 г.; Първата световна война; Февруарската революция от 1917 г.).
Под влиянието на силното обществено движение в полза на политически изменения на 30 октомври (17 по стар стил) 1905 година Николай II подписва знаменития манифест "За усъвършенстване на държавния ред": на народа се дава свобода на словото, печата, личността, съвестта, събранията, съюзите; в качеството на законодателен орган се създава Държавната Дума.
Главен момент, който изменя съдбата на Николай II е началото на Първата световна война. На първи август (19 юли по стар стил) 1914 година Германия обявява война на Русия. През август 1915 година Николай II поема военното командване (по-рано тази длъжност изпълнява великия княз Николай Николаевич). След това царя провежда голяма част от времето си в главната квартира на Върховния главнокомандващ в Могильов.
В края на февруари 1917 година в Петроград започват вълнения, които преминават в масови изказвания против правителството и династията. Февруарската революция заставя Николай II в главната квартира в Могильов. След като получава известие за въстанието в Петроград той решава да не прави отстъпки и със сила да въведе ред в града, но когато се разбира мащаба на бунтовете се отказва от тази мисъл, опасявайки се от голямо кръвопролитие.
В полунощ на 15 март (2 по стар стил) 1917 година в салона-вагон на императорския влак, който се намира на гарата в Псков, Николай II подписва акт за отричане от престола, предавайки властта на своя брат великия княз Михаил Александрович, който не приема короната.
На 20 март (7 по стар стил) 1917 година Временното правителство издава заповед за арест на царя. На 22 март (9 по стар стил) 1917 година Николай II и неговото семейство са арестувани. Първите пет месеца те се намират под охрана в Царско село, през август 1917 година са отправени в Тоболск, където Романови живеят осем месеца.
В началото на 1918 година болшевиките принуждават Николай да свали пагоните си на полковник (неговия последен войнски чин), което приема за тежка обида. През май същата година семейството е отправено в Екатеринбург, където е поместено в дома на инженера Николай Ипатиев.
През ноща на 17 юли (4 по стар стил) 1918 година Николай II, царицата, техните пет деца; дъщери - Олга (1895), Татяна (1897), Мария (1899) и Анастасия (1901), сина наследник на трона Алексей (1904) и няколко приближени хора (11 човека) са разстреляни без съд и присъда. Разстрела е извършен в неголяма стая на долния етаж на къщата, там жертвите са отправени под предлог, че ще бъдат евакуирани. Царя е застрелян от упор с пистолет от коменданта на Ипатиевския дом Янкел Юровский. Телата на убитите са откарани извън града, облели са ги с керосин за да ги запалят, а след това са ги заровили.
В началото на 1991 година в градската прокуратура е подадено заявление, че са намерени тела около Екатеринбург, на които има признаци от насилствена смърт. След многогодишни изследвания на останките, които са намерени около Екатеринбург, специалната комисия достига до извода, че останките наистина са на Николай II и на неговото семейство. През 1997 година в Петропавловския събор в Петербург те са тържествено погребани.
През 2000 година Николай II и членовете на неговото семейство са канонизирани от Руската Православна църква.
На 1 октомври 2008 година президиума на Върховния съд на Руската Федерация признава последния руски цар Николай II и членовете на неговото семейство за жертви на незаконни политически репресии и са реабилитирани.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.