„Всеки човек е дължен да знае сред каква красота и сред какви нравствени ценности живее. Всеки е задължен да направи всичко възможно да участва в опазването на културата («Писма за доброто»).“

Дмитрий Сергеевич Лихачов - един от най-големите учени и защитници на руската култура. Той е живял много дълъг живот през който са били лишения, гонения, а също така и грандиозни достижения в научните среди, които са признати не само в родината му, а и в целия свят. Когато Дмитрий Сергеевич си е отишъл от този свят всички в един глас са заговорили: той беше съвестта на нацията. И в това претенциозно определение няма нищо измислено. Действително, Лихачов е бил пример за безкористно и неотстъпно служене на Родината.

Той се е родил в Санкт-Петербург в семейството на инженера-електрик Сергей Михайлович Лихачов. Лихачови са живеели скромно, но са намирали възможност регулярно да посещават Маринския театър, по-точно балетните спектакли. А през лятото са наемали вила в Куокале, където Дмитрий се е приобщил към артистическата младеж. През 1914 година е постъпил в гимназия, впоследствие е сменил няколко училища, тъй като образователната система се е променяла във връзка с революционните събития и Гражданската война. През 1923 година Дмитрий е постъпил в етнолого-лингвистическото отделение на факултета за обществени науки на Петроградския университет. В определен момент е влезнал в състава на студенческия кръжок под название «Космическа академия на науките». Участниците в този кръжок редовно са се събирали, чели са и са обсъждали своите доклади. През февруари 1928 година Дмитрий Лихачов е арестуван за участие в кръжока и осъден на 5 години за «контрареволюционна дейност». Следствието се е водило половин година, след което Лихачов е изпратен в Соловецкия лагер.

Житейския опит в лагера Лихачов е нарекъл своят «втори и главен университет». Там той е сменил няколко вида дейност. Например е работил като сътрудник в Криминалогическия кабинет и е организирал трудова колония за непълнолетни. «От всички тези неприятности аз излезнах с нови знания за живота и с ново душевно състояние, - е разказвал Дмитрий Сергеевич в интервю. - Това добро, което аз успях да направя на стотици подрастващи, запазвайки живота им, а също и на много други хора, това добро, което получих от самите затворници, опита от всичко видяно създаде вътре в мен нещо много дълбоко - спокойствие и душевно здраве».

Лихачев е бил освободен по-рано, през 1932 година, при това с  «червена лента» - тоест с удостоверение за това, че е ударник в строителството на Беломоро-Балтийския канал и това удостоверение му е давало възможност да живее където иска. Той се е завърнал в Ленинград, работил е като коректор в издателството на Академията на науките (да получи по-сериозна работа му е пречело това, че е бил осъждан). През 1938 година със старанието на ръководителите на Академията на науките на СССР е била махната неговата съдимост. Тогава Дмитрий Сергеевич постъпва на работа в Института за руска литература на Академията на науките на СССР (Пушкински дом). През юни 1941 година е защитил кандидатска дисертация на тема «Новгородските летописни сводове на XII век». Докторската си дисертация ученият защитава след войната, през 1947 година.

Войната Лихачови (по това време Дмитрий Сергеевич вече е бил женен и е имал две момичета) са преживели частично в блокадния Ленинград. След страшната зима 1941–1942 са ги евакуирали в Казан. След лагера здравето на Дмитрий Сергеевич е било нарушено и той не е бил призван да воюва на фронта.

Главната тема на Лихачов като учен е станала древноруската литература. През 1950 година под неговото научно ръководство са били подготвени за издаване сериите «Литературни паметници», «Повест за временните години» и «Слово за Игоревия полк». Около учения се е събирал колектив от талантливи изследователи на древноруската литература. От 1954 година до края на своя живот Дмитрий Сергеевич е възглавявал сектора за древноруска литература на Пушкинския дом. През 1953 година Дмитрий Лихачов е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР. На този момент той вече е бил безспорен авторитет сред всички учени-славянисти по целия свят.

50-те, 60-те и 70-те години са невероятно наситени за учения и тогава излизат най-важните негови книги: «Човека в литературата на Древната Рус», «Културата на Рус по времето на Андрей Рубльов и Епифаний Премъдрий», «Текстология», «Поетика на древноруската литература», «Епохи и стилове», «Великото наследство». Лихачов е открил за широкия кръг читател древноруската литература, направил е всичко тя да  «оживее» и е станала интересна не само за специалистите-филолози.

През втората половина на 80-те години и през 90-те Дмитрий Сергеевич е бил невероятно популярен не само в академическите среди - бил е почитан от хора с разнообразни професии, политически възгледи. Той се борил като пропагандист за охрана на паметниците - както материалните, така и нематериалните. От 1986 до 1993 година академик Лихачов е бил председател на Руският културен фонд, избиран е за народен депутат от Върховния съвет.

Дмитрий Сергеевич е живял 92 години и по време на неговия живот в Русия са се сменили няколко политически режима. Той се е родил в Санкт-Петербург и е умрял там, но е живял и в Петроград, и в Ленинград... Изключителния учен е запазил вярата си по време на всичките изпитания (при това неговите родители са били от старообрядчески семейства), винаги е оставал верен на своята мисия - да пази паметта, историята и културата. Дмитрий Лихачов е пострадал от съветската власт, но не е станал дисидент, винаги е намирал разумен компримис по отношение на висшестоящите, за да има възможност да върши своето дело. Съвестта му никога не била изцапана от никаква неблаговидна постъпка. Той е писал за своя опит по време на престоя си в лагера: «Аз разбрах следното: всеки ден е подарък от Бога. Аз трябва да живея в този ден, да бъда доволен, че живея още един ден. И да бъда благодарен за всеки ден. Ето защо не трябва да се страхувам от нищо на света». В живота на Дмитрий Лихачов е имало много дни, всеки от който той е запълвал с труда си за да се преумножи културното богатство на Русия.

Дмитрий Лихачов е бил избиран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1953) и за действителен член (академик) на АН на СССР (1970). Той е бил чуждестранен член или член-кореспондент на академиите на науките на редица страни: Академията на науките на България (1963), Сръбската академия на науките и изкуствата (1971), Унгарската академия на науките (1973), Британската академия (1976), Австрийската академия на науките (1968), Гьотингенската академия на науките (1988), Американската академия на изкуствата и науките (1993).

Лихачов е бил почетен доктор от Университета Николай Коперник в Торун (1964), Оксфорд (1967), Единбургския университет (1971), Университета на Бордо (1982), Цюрихския унивеситет (1982), Будапещкия унивеситет Лоранд Етвеш (1985), Софийския университет (1988), Карловия унивеситет (1991), Сиенския университет (1992), почетен член на сръбското литературно-научно и културно-просветителско общество "Српска матица" (1991), Философското научно общество на САЩ (1992). От 1989 година Лихачов е член на Съветското (по-късно на Руското) отделение на Пен-клуба.

Звания, награди

• Герой на Социалистическия труд (1986)
• Орден на Святия апостол Андрей Първозваний (30 септември 1998) — за изключителен принос в развитието на отечествената култура (връчен орден за № 1)
• Орден «За заслуги пред Отечеството» II степен (28 ноември 1996) — за изключителни заслуги пред държавата и голям личен принос в развитието на руската култура
• Орден Ленин
• Орден Трудово Червено Знаме (1966)
• Медал Пушкин (4 юни 1999) — в чест на 200-годишнината от рождението на А. С. Пушкин, за заслуги в областта на културата, просвещението, литературата и изкуството.
• Медал «За трудовa доблест» (1954)
• Медал «За отбраната на Ленинград»(1942)
• Медал «30 години от Победата във Великата Отечествена война 1941-1945 г.» (1975)
• Медал «40 години от Победата във Великата Отечествена война 1941-1945 г.» (1985)
• Медал «50 години от Победата във Великата Отечествена война 1941-1945 г.» (1995)
• Медал «За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941-1945 г.» (1946)
• Медал «Ветеран на труда» (1986)
• Медал «В памет на 250-тата годишнина на Ленинград» (1957)
• Орден Георги Димитров (НРБ, 1986)
• Два ордена «Кирил и Методий» I степен (НРБ, 1963, 1977)
• Орден «Стара Планина» I степен (България, 1996)
• Орден «Мадарски конник» I степен (България, 1995)
• Знак Испълкома  на Ленсъвета «Жител на блокадния Ленинград»
• Премия В. Г. Белинский (1985), за книгата «„Слово за Игоревия полк“ и културата на неговото време»
• Премия Карпинский (1991).

През 1954 година му е въчена пре­мия на Пре­зи­ди­у­ма АН СССР за ра­бо­тотата «Възникването на руската литература».

Цитати

„Към старото добро винаги се завръщат, но от другия край.“

„Между патриотизма и национализма има голямо различие. В първия случай — любов към собствената си страна, във втория— ненавист към всички други.“

„Не трябва да бъдем слепи към красотата, глухи към думите и към истинската музика, бездушни към доброто, безпаметни към миналото. А за това са нужни знания, нужна е интелигентност, която се получва от културата.“

„Бъдете правдиви. Този, който се стреми да излъже другите, преди всичко лъже себе си. Той наивно мисли, че са му повярвали, а окръжаващите всъщност са били вежливи. Но лъжата винаги се издава сама, лъжата винаги се чуства и вие не само ставате противни, даже по-лошо - ставате смешни.“

„Живота - това е преди всичко творчество, но това не означава, че всеки човек за да живее трябва да се роди художник, балерина или учен.“

„За добрите хора е много лесно, интересно да се говори и пише. Това е така, защото добрите хора са много различни и интересни. А лошите всички са еднакви и неинтересни.“

„Нацията, която не цени интелигентността е обречена на загиване. Историята на руската интелигенция е историята на руската мисъл. (Книга на безпокойствата).“

„За съхраняването на културата не е толкова важно да има университет, колкото е необходимо да има библиотека.“

"Вниманието на четящия трябва да бъде съсредоточено върху мислите на автора, а не на разгадаване на това какво е искал да каже автора."

"Книгата винаги ще намери този, който има нужда от нея."

"Хабете своето време за това, което наистина си струва. Четете повече и четете с най-внимателен избор.

"Културата - това е което в значителна степен оправдава пред Бога съществуването на народа и нацията."

https://www.culture.ru/persons/9197/dmitrii-likhachev

И други източници с открит достъп