Октомври месец ние беседвахме с председателя на Сдружението на русофилите в България Младен Иванов за референдума в Херсонска област, където той присъства в качеството си на международен наблюдател. Обсъждахме най-вече събитията, свързани със Специалната военна операция, с Украйна в новите реалии. А към края на изминалата година България често се споменаваше в новините. Ние поговорихме с Младен Иванов вече по тези въпроси, които ще влезнат в дневния ред през новата година.

Ридус: Дайте да поговорим за текущата ситуация в България. До колко украинските събития се отразяват на нея?

Младен Иванов: Естествено, събитията, които се случват на територията на Украйна оказват много силно влияние на ситуацията в България. Преди всичко това е икономическата ситуация, а изхождайки от нея и политическа. Това е и енергийната криза, и бежанската вълна от Украйна. У нас сега се намират повече от 100 000 украински бежанци. Н не на последно място това е енергийната криза, която е свързана не само с проблемите в енергетиката.

В голяма степен българския народ се отнася много положително към Русия. А сега българските граждани видяха, че практически всички политически партии (и тези, които уж са опозиция) се изказват против Русия и нейното ръководство. А това още повече увеличава пропастта между обикновените хора и политическия елит.

Мога да приведа следващия пример – на последните парламентарни избори, които се проведоха у нас избирателната активност беше малко повече от 35%. Това е абсолютно негативен рекорд! Това е в пъти по-малко от избирателната активност, която беше на референдумите, които се проведоха на освободените територии в Украйна.

Ридус:  На Вас не Ви ли се струва, че във връзка с „украинския синдром“ българската власт в своите отношения с Руската Федерация да се люшка между полярно противоположни подходи, между политическата конюнктура и това, което подсказва съвместния исторически опит между Русия и България?

Младен Иванов: Темата е много обширна.

От една страна българските политически и икономически елити, които станаха такива именно благодарение не Русия (по-рано СССР), ако следваме логиката са длъжни да бъдат положително настроени към Русия. Но за съжаление това не е така. Още с началото на Специалната военна операция (СВО) ние слушаме само критика по отношение на Русия и нейното ръководство. Не говоря за това, че Русия два пъти е освобождавала България. Те много бързо забравиха всичко това. И началото на СВО показа това отношение.

От друга страна може да се говори, че България е част от Европейския съюз и НАТО, естествено. Но както виждаме, например в Унгария и Турция реториката е малко или повече друга.

Естествено има изключения сред някои политическите партии, но като цяло болшинството от тях забравиха нашата обща история.

Ридус: Дайте да си спомним един от примерите за това люшкане и непоследователност. Есента по върховете имаше разногласия по повод на доставките на оръжие в Украйна.  После имаше скандал свързан със сенчестите доставки на въоръжение. Доколкото ние разбираме сред българското общество нямаше еднозначна подкрепа за подобна военна помощ, дори и скрита. А ноември месец българския парламент за първи път от началото на СВО одобри доставката на оръжия. Доколко това съвпада с действията на политическото ръководство и волята на обикновените граждани?

Младен Иванов: Дайте веднага да говорим без заобикалки. България още от началото започна да изпраща оръжие в Украйна през Полша. Просто правеше това неофициално. Както правеше това и по време на въоръжения конфликт между Русия и Грузия. Сега, както казахте по-горе, парламента на България, за голямо съжаление прави това официално. Практически нашата държава изпраща оръжие, с което се убиват руски войници и мирни жители. Българския народ разбира всичко това. И обществото е меко казано възмутено.

Ридус: В българско-украинския въпрос края на тази година се оказа наситена на събития – и прогнозирани и неочаквани. Адмирал Емил Ефтимов заяви за съвместна със страните от НАТО операция за доставяне на оръжие в Украйна. Какво се крие зад това заявление? С какво е свързано в бъдеще споменаването на тези доставки от официална гледна точка.

Младен Иванов: Лично за мен няма нищо неочаквано в решенията на българския политически елит няма. Просто, най-вероятно ръководството на Русия се е надявало на здрава мисъл на българското ръководство, а нея отдавна я няма. За голямо съжаление българското ръководство вече навсякъде заявява своето желание да изпраща оръжие срещу братска за повечето българи Русия.

На мен ми се струва, че този адмирал Ефтимов сам разбира, че нищо хубаво в такава „операция“ няма. Но сега за съжаление е модерно да се слушат господарите зад океана, отколкото своя народ.

Ридус: Какво Ви е известно за оръжейния барон Емелиян Гебрев, покрай това, че е бил задействан в схемите за неофициално изпращане на въоръжение в Украйна? Последните години много се съобщаваше за взривове в неговите оръжейни складове. За най-резонансно може да се смятат взривовете в складовете в Чехия (село Върбетице) през 2014 година и в България (Карнобат) през лятото на 2022 година. Не е трудно да се досетим, че западните СМИ в двата случая побързаха да обвинят Русия.

Младен Иванов: Емилиян Гебрев често присъства в българските СМИ. Той се позиционира като жертва на така наречената руска „агресия“, защото така му е удобно да говори. Утвърждава, че са искали да го убият и прочие.

Всички знаят, че това са пълни глупости. Истината е банално проста. Не е тайна, че той е изпращал оръжие в Грузия, а сега и в Украйна. И моето мнение е, че той говори всичко това за да не възникват въпроси към него лично. На всички е ясно, очевидно е че той продава своето оръжие с което са се убивали и се убиват граждани на Русия.

Лично за мен, както и за всички здравомислещи хора у нас, това е доволно гнусна личност, която е длъжна да отговаря пред законите на Република България за своята дейност.

Ридус: Как българите възприемат текущата зима? Какво очакват през следващата година?

Младен Иванов: Очакванията са тревожни, естествено. Не е ясно как тази енергийна криза ще се развива. Но най-вероятно ще бъде още по-лошо. И всички разбират, че в тази криза е виновна не Русия, а санкционната политика на Европейския съюз.

Ридус: Как у вас се отнесоха към това, че Хърватия беше приета в Шенгенската зона, а заявките на България и Румъния бяха отклонени от Съвета на ЕС?

Младен Иванов: Сред българското общество това предизвика голямо недоволство. Сработиха така наречените двойни стандарти на Запада, които ние наблюдаваме постоянно.

Ридус: Колко често се налага да се наблюдават разумни, рационални подходи в отношенията с Руската федерация, подобно на този, който е беше принудено да демонстрира българското правителство, когато се намери начин да се избегне ембаргото на нефтепродукти от „Лукойл“?

Младен Иванов: За разумни подходи още е рано да се говори. Просто това би довело до колапс в икономиката. И при нас Европейската комисия това го разбира. Ще видим, когато ни забранят да търгуваме с тези нефтепродукти, какви разумни подходи ще наблюдаваме сред ръководството на България…

Ридус: Какви са настроенията в обществото към руснаците и украинците?

Младен Иванов: Към гражданите на Русия я засега нито веднъж не съм виждал негативно отношение. Обратно, отношението е много добро. Съвсем друга работа е отношението към гражданите на Украйна. Някои от бежанците ни казват какво ние сме длъжни да правим. И в това отношение една хубава руска пословица: „в чужд манастир със своя устав  не се ходи“.

Ридус: Как Вие бихте коментирали недавния епизод, когато привърженици на Украйна блокираха руския храм в София, където се намираха руския посланик Елеонора Митрофанова, митрополита Волоколамски Антоний и лидера на партия АБВ?

Младен Иванов: Знаете ли, това е толкова гнусно, че даже не ми се иска да го коментирам.

Като минимум, даже хората, които са се съмнявали какво представлява бендеровщината вече всичко разбраха. Едно нещо е да си недоволен от политиката на дадена страна, а друго нещо е да крещиш като луд пред храма, когато там се провежда служба.

Ридус: Сред протестиращите беше някакъв Иван Калчев – Глиги, който е воювал седем месеца в Украйна като наемник. Как българското общество се отнася към такива наемници? Какво при вас е известно за наказателната операция, която Украйна започна в Донбас през 2014 година?

Младен Иванов: Да, и не само това. Той беше кандидат за депутат от партия, която беше в коалицията, която управляваше при нас няколко месеца. На мен ми е по-интересно защо българската прокуратура още не е направило каквото е нужно по отношение на този наемник. Такива лица са пряка заплаха за всяко демократично общество.

Длъжен съм да кажа, че в Украйна воюват още няколко граждани на България. Естествено обикновените хора възприемат тези наменици като престъпници.

За наказателната операция при нас е добре известно. Нашата организация също се старае да осветява тези събития сред българското общество. Ние разбираме, че тези събития са започнали още през 2014 година. И се стараем да покажем тази информация на обикновените хора в България. Например в България е добре известно, че в Дома на профсъюзите в Одеса беше изгорен и един българин.

Ридус: До колко е крепка връзката между държавата и обществеността в България? Може ли да се каже, че обществото се доверява на държавните институции и че подкрепя държавата? И разбира ли държавата желанията на обществото?

Младен Иванов: С пълна увереност мога да кажа, че доверието в България към държавните институции е много ниско. По този показател ние сме на първо място в Европейския съюз. Ако държавата разбираше желанията на обществото, то нямаше да изпращаме оръжие в Украйна. Това е един от по-новите примери. Много е трудно да се говори за демокрация у нас. Практически демократичните институции при нас вече не са демократически.

Ридус: Истина ли е, че българската общественост беше възмутена от поведението на посланика на Украйна Витали Москаленко, който недавно беше сменен? С какво той се запомни в България?

Младен Иванов: България е малко или повече независима държава. И хората реагират много негативно на изказванията на посланика на Украйна, който ни казва с кой сме длъжни да дружим и с кой не трябва.

Ридус: Как в страната се отнесоха към новия посланик на Украйна Олеся Илашук, с нейния списък от умения – сексолог, хипнотизатор, дистрибутор на скъпоценни камъни и биоактивни добавки?

Младен Иванов: Как се отнесоха? Като към красиво момиче с ниска социална отговорност.*

*израз на Владимир Путин по отношение на дамите, които предлага платена любов.

Ридус: Ние споменахме за недоволството на жителите на България за заявленията на бившия посланик Москаленко. А новото назначение не изглежда ли като подигравателна реакция на Киев на неговите претенции? Ако обикновените хора разбират това може ли да се очаква (и колко дълго?) прозрение от официална София относно истинските намерения на киевските власти и неуважителното им отношение към България.

Младен Иванов: Естествено това е подигравка! И ако сравним този нов украински посланик, например с руските дипломати, то разликата е много голяма. Някои от руските дипломати, които работят тук знаят български език по-добре от повечето българи и се отнасят с уважение к българския народ, към нашата история и към нашите традиции. Даже мога да кажа, че те гледат нашата страна по-добре отколкото обикновените хора на нея.

Това, като направи Украйна, да изпрати тук такъв дипломат е като минимум много обидно за нас. Все пак българското общество е доволно консервативно и това със сигурност в Киев го знаят. Всичко това аз лично разглеждам, меко казано, като подигравка.