Детство и младост
Николай Рьорих се е родил в Петербург на 9 октомври 1974 година. Баща му Константин Фьодорович Рьорих е бил влиятелен юрист в града. Майка му Мария Василевна е била домакиня, възпитавала е децата. Николай е имал по-малка сестра Лидия и два по-малки братя - Владимир и Борис.
Като дете се е увличал по историята, много е чел. Скулптура Михаил Микешин, който е бил чест гост в дома на семейство Рьорих е забелязал, че Николай има талант към рисуването и е започнал да го учил на това изкуство. Рьорих е учил в гимназия Карл Май. Съученици са му били Александър Бенуа, Дмитрий Философов.
След като е завършил е постъпил в Императорската художествена академия. Паралелно е учил в университета за юрист. В академията е работил в работилницата на именития художник Архип Иванович Куинджи. По това време е бил близък с Илия Репин, Николай Римски-Корсаков, Анаталий Лядов и други.
През студентските си години е ходил на археологически разкопки, а през 1895 година е станал член на Руското археологическо общество. По време на тези пътувания е записвал истории от местния фолклор.
През 1897 година Николай Рьорих е завършил Художествената академия. Неговата дипломна работа е била картината «Пратеник», която е била придобита от Павел Третяков за неговата галерия. Тогава младия художник е получил длъжността помощник-завеждащ на Императорския музей, а паралелно е работил в изданието «Изкуство и художествена промишленост».
Живопис
През 1900 година Николай Константинович Рьорих решава да отиде в Париж. Там се обучава в студията на художниците Фернан Кормон и Пиер Пюви де Шаван. След завръщането си в Русия Рьорих е предпочитал да пише исторически сюжети. Към ранния период на неговото творчество се отнасят картините «Идоли», «Създаване на ладии», «Срещат се старци» и други. Художника е работил в областите на монументалната и театрално-декоративната живопис.
От началото на 1905 година Рьорих се е трудил върху създаването на балетни, оперни и драматически постановки. През този период Николай Константинович води активна дейност по възраждането на художествена Русия и съхраняването на древните паметници.
През 1903 година организира пътешествие по древноруските градове. През това време пише серия етюди с археологическите паметници на Русия. Художника също създава ескизи за фрески на църкви и параклиси. През 1910 е участвал в археологически разкопки, в които е успял да открие останките на кремъл на Древния Новгород.
Също Николай Константинович се е трудил и над оформлението на книжно-журнални графики, например той е участвал в създаването на пиесите на Морис Матерлинк. През 1918 година Рьорих се премества в САЩ. В Ню-Йорк той създава Института за обединени изкуства. През 1923 година в града е започнал да функционира Музея на Рьорих - това е първия музей на руския художник, който се отваря в чужбина.
Но може да се каже, че най-голяма следа в товрчеството на Рьорих е оставила неговата експедиция в Хималаите. През 1923 година той заедно със семейството си пристига в Индия. Веднага е започнал да се готви към най-важното пътешествие в неговия живот - за експедицията в труднодостъпните места на Централна Азия.
Тези територии са го интересували не само като художник. Той е искал да изучи и реши проблемите, които са свързани с великото преселение на народите. Маршрута е бил дълъг и сложен. Той е минавал през Сиким, Кашмир, Синцзян (Китай), Сибир, Алтай, Тибет и даже през неизучените области на Трансхималаите.
По количество на събраните материали от тази експедиция може смело да бъде записана в числото на най-крупните експедиции на XX век. Тя е продължила 39 месеца - от 1925 до 1928 година.
Най-популярните картини на Рьорих са създадени именно под впечатлението от това пътешествие и великите планини. Художника е създал серия картини «Учителя на Изтока», «Майката на Света» - цикъл посветен на Великото Женско Начало. През този период той е написал повече от 600 картини. В неговото творчество на преден план излизат философските търсения.
Велико е и литературното наследство на Николай Константинович Рьорих. Той е издал сборник със стихове «Цветята на Мория», няколко прозаични книги - «Твърдина Пламенна», «Алтай-Хималаите», «Шамбала» и др.
Но може би главно литературно произведение на Рьорих се явява духовното учение «Агни-йога» или «Жива Етика». То се е създавало с участието на съпругата му - Елена Рьорих. На първо време това е философия за космическата реалност, закономерната еволюция на Космоса. Според това учение смисъла на човешката евюлюция е духовното просветление и съвършенство.
През 1929 година благодарение на Николай Константинович Рьорих започва нов етап в историята на цялото човечество - приет е Пакта Рьорих. Това е първия документ в историята, който се говори за защита на световното културно наследство. Договора за защита на художествените и научни учреждения, а също и на историческите паметници е бил подписан от 21 държави.
Личен живот
1899 година е знаменателна година за Николай Рьори. Тогава той среща бъдещата си съпруга Елена Ивановна Шапошникова. Тя е била от семейство, което е принадлежало към петербургската интелигенция. От дете се е увличала по рисуването и свиренето на фортепиано, по-късно започва да изучава философия, религия и митология. Те веднага си допадат един на друг, еднакво са гледали на света. Ето защо тяхната симпатия преминава в по-силно чувство. През 1901 година те се женят.
Цял живот се допълват един друг в творчески и духовен аспект. Елена Ивановна е разделяла всички начинания със съпруга си, била е надеждна спътница и верен приятел. През 1902 година се ражда първият им син - Юрий. А през 1904 година - Святослав.
В своите книги Рьорих нарича Елена Ивановна «вдъхновител» и «приятел». Новите си картини отй е показвал първо на нея, доверявал се е на нейната интуиция и вкус. По време на всичките пътешествия и експедиции Елена Ивановна е била със съпруга си. Благодарение на нея той се е запознал с трудовете на мислителите на Индия.
Още през 1939 година поставят на Николай Константинович диагноза, която свидетелства, че има проблеми със сърцето. През последните си години художника е искал да се върне в Русия, но е започнала войната и затова му е отказана виза. През пролетта на 1947 година най-накрая идва това толкова желано разрешение. Семейство Рьорих започва да се готви за заминаване.
На 13 декември 1947 година, когато са били опаковани всички неща и повече от 400 картини, Николай Рьорих е дорисувал картината «Заповедта на учителя». Неочквано сърцето му спира да бие. Великия худжник е погребан е по индийски обичай - кремирали са го, а прахта му е разпръсната на вятъра от върха на планината. На мястото на кремирането му е поставен паметник с надпис: «На великия руски приятел на Индия».
Произведения
- 1897 – «Пратеник (Възстанал е род против род)»
- 1901 – «Чуждестранни гости»
- 1901 – «Идоли»
- 1905 – «Сокровището на ангелите»
- 1912 – «Последният Ангел»
- 1922 – «И ние се трудим»
- 1931 – «Заратустра»
- 1931 – «Пламъците на победата»
- 1932 – «Святия Сергий Радонежский»
- 1933 – «Път в Шамбала»
- 1936 – «Корабите на пустинята (самотен пътник)»
- 1938 – «Еверест»
Библиография
- 1931 – «Държава на Светлината»
- 1990 – «Запалете сърцата»
- 1991 – «Врата в бъдещето»
- 1991 – «Нерушимото»
- 1994 – «За Вечното..»
- 2004 – «Агни Йога в 5 тома»
- 2008 – «Знака на Ерата»
- 2009 – «Алтай – Хималаите»
- 2011 – «Цветята на Мория»
- 2012 – «Мита за Атлантида»
- 2012 – «Шамбала»
- 2012 – «Шамбала сияйна»
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.