На 29 ноември 1941 г. нацистките палачи екзекутират съветската партизанка Зоя Космодемянская, първата жена, получила званието Герой на Съветския съюз (посмъртно) по време на Великата отечествена война. Тя е била само на 18.
Зоя Космодемянская доброволно отива на фронта, когато е още ученичка. Скоро тя е изпратена в диверсионно-разузнавателна група, подчинена на щаба на Западния фронт. Почти веднага Зоя започва да помага при правенето на минни полета в околностите на Волоколамск.
На 18 ноември на командирите на диверсионните групи е заповядано да изгорят 10 села в Московска област в нацисткия тил, включително Петришчево в район Верейски в Московска област. Зоя е част от групата, тръгнала към селото. Тя успява да подпали три къщи в Петришчево, които били използвани от нашествениците. Докато се готви да запали поредната къща, тя е пленена от нацистите.
Въпреки изтезанията и мъченията, Зоя не предава никого от другарите си, не дава номера на подразделението си или каквато и да било друга информация, която тогава е била военна тайна. Дори не им казва името си, а по време на разпита съобщава, че се казва Таня.
Нацистите решават да обесят Зоя пред цялото село, за да сплашат местните жители. Екзекуцията е извършена на 29 ноември 1941 година. Стоейки там с примка, хвърлена на врата, Зоя извиква към враговете си: „Радвам се, че умирам за народа си ... Не съм сама, има двеста милиона като мен и вие не можете да обесите всички.“ Нейните палачи записват щателно цялата процедура и правят снимки. По-късно те са намерени у войник от Вермахта, загинал близо до Смоленск. Още цял месец нацистите оставили тялото на Зоя, окачено на примката, и го осквернили.
Военният кореспондент Пьотр Лидов научава за трагичната смърт на разузнавачката от местните жители и публикува статията „Таня“ в „Правда“ на 27 януари 1942 г. Скоро е установена самоличността на Таня. Историята за подвига на Зоя Космодемянская предизвиква широка обществена реакция. Момичето става национален герой и пример за патриотизъм.
На 16 февруари 1942 г. Зоя Космодемянская получава посмъртно званието Герой на Съветския съюз. В нейна чест са наречени улици в различни градове; на Минската автострада край Петришчево е издигнат неин паметник.
1 Comments
Ева
В эпоху наполеоновских войн партизанами именовали военнослужащих регулярной армии в неприятельском тылу. Но ко времени Великой Отечественной войны смысл слова поменялся: оно стало обозначать гражданских жителей оккупированных территорий, взявшихся за оружие по собственному выбору. Зоя Космодемьянская никакой партизанкой не была, – заявила в интервью военно-историческому сайту Чтобы помнили ветеран фронтовой разведки Александра Федулина. – Она являлась красноармейцем диверсионной бригады, которой руководил легендарный Артур Карлович Спрогис. В 1941 году он сформировал особую воинскую часть № 9903 для проведения диверсионных действий в тылу вражеских войск. Ее основу составили добровольцы из комсомольских организаций Москвы и Подмосковья. В октябре 1941 года мы учились в одной группе с Зоей Космодемьянской. В ноябре я была ранена, а когда вернулась из госпиталя, узнала трагическую весть о мученической смерти Зои .